Сара, както я кръстихме, е малкото съкровище, което ни изненада и се превърна не просто в любимката на фирмата, но и в каузата на централния ни офис. Когато тя дойде при нас и се остави на грижите и вниманието ни, не знаехме как да подходим. Много колеги имат свои домашни любимци, много от тях – именно кучета. Въпреки това беше изненада, защото трябваше да извлечем опит и знания за отглеждане на домашно куче и да ги приложим в отглеждането и грижата за фирмено куче 🙂

В едно бяхме убедени още от самото начало – ако намерим начин как да остане при нас и да се грижим за нея, то Сара задължително трябва да бъде прегледана от доктор, обезпаразитена (вътрешно и външно) и не на последно място – кастрирана. Тези неща никога не са били дискутирани – дали, или…

Подходихме отговорно, защото знаем какви са негативните последици от неконтролирания разплод. Осиновихме я, за да не живее на улицата, в нищото, но се погрижихме за нашето и нейното здраве като я обезпаразитихме (и ще го правим редовно, обещаваме!) и я кастрирахме, за да намалим броя на такива сладурски душици, които се скитат по улиците било заради човешка глупост или немарливост.

И сега веселата и игрива Сара има свой дом, купички за храна и вода и дъъъълга каишка, за да може да се движи и да следи кой къде отива, кой отива при нея или се е завързал по задачи. Да, седи вързана докато на паркинга влизат и излизат автомобили и камиони, но отделяме и време, в което вратите са затворени и тя е пусната да потича свободно из целия двор, да подуши всяка тревичка и храстче.

Чувалът за храна е винаги пълен, както е и тумбачето ѝ, а за това са месечните вноски, които колегите правим в специалната касичка за кучето. А тя ни се отблагодарява както може – с веселия си и игрив нрав посреща всички, очаква да бъде погалена (понякога дори настоява за това) и върти опашката почти до скъсване 🙂